Деструктивният позитивизъм на Гавазов
Като един от неговите откриватели за българската сцена на изобразителното изкуство съм щастлива, че Гавазов присъства сред нас с толкова богата колекция. Привлечена от неговия провокативен стил в търсене на истината, картините му ми въздействаха със загадъчността, иронията и дълбоката символика, която ни отвежда към деформирани, неясни образи и детайли, точно както се замъглява съзнанието ни, когато не можем или не искаме да видим разрушителните резултати на позитивизма. И всъщност защо и кога позитивизмът носи разрушения, т.е. как така може да е деструктивен!? Може, когато не се изправяме честно срещу истината, избягваме я, не искаме да я видим, не ни е удобна. И в името на това да останем „позитивни“, я скриваме, така че никой да не я вижда, но какви са последствията от това!? Може ли замъгленото съзнание да се развива?! Гавазов е непримирим, когато търси отговорите на тези въпроси и за тази цел предпочита да се „отърси” от наслояванията на общоприетите норми и модели, да не живее „порядъчно”, като всички останали, да се скита „немил-недраг” по света, вместо да има рутинно ежедневие. Той има много какво да каже и изрази, но за да бъде чут и видян в собствената си родина, първо трябва да го признаят в чужбина, пък още по-добре и сигурно е, ако това се случи след 110-а му годишнина.
И така, раздиран от противоречия, по един странен начин, е едновременно световно известен и никога нечуван, дълбоко преживяващ миналото, за да открие връзката му с настоящето. “Отърсвайки се”, Гавазов страстно се рови в “тайната на живота”, която, също като него, остава загадъчна и неразкрита до край, винаги има нещо, което ни убягва, за да не спираме търсенето, събужда сетивата ни, за да не затваряме очи пред истината, да си я признаем и да продължим напред. И да, фонът е български, от недалечното соц. минало, но посланията са общочовешки и затова го ценят чак във Филипините, Танзания и други страни.
“Връщането назад”, е не само метод за реставририране на изгубените му картини, но и за да се даде живот на потъналия в забвение творец. “Връщане” към корените, към душевността и мъдростта, от където единствено може да дойде истинското спасение на човечеството.
Текстът е любезно предоставен от Павлина Маринова, изследовател на изкуството на Милош Гавазов, по случай откриване на изложбата в галерия "УниАрт", в чест на 110 години от рождението на художника.